Трудова злополука

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.

(чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО))

Забележка: Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. (чл. 55, ал. 3 КСО)

Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.

(чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ))

Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са:

• работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
• държавните служители;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
• управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
• лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности;
• служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
• морските лица.

(чл. 4, ал. 1, и чл. 4а, ал. 1 КСО)

Забележка: Самоосигуряващите се лица и лицата, които получават доходи по извънтрудови правоотношения (договор с възложител) не подлежат на осигуряване за трудова злополука и професионална болест.

За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката са длъжни незабавно да уведомят ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.

(чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ))

При постъпване в лечебно заведение е необходимо пострадалият или придружаващите го лица да информират лекуващия лекар/лекар по дентална медицина за настъпилата злополука.

Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. В графа "бележки" на болничния лист се вписва "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ".

(чл. 22 НМЕ)

Болничният лист при трудова злополука се издава с причина:

„04 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО“ или

„05 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО“

Осигуреният е длъжен да представи издадения болничен лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

(чл. 9, ал. 2 НМЕ)

При издаване на болничен лист за продължаване на временната неработоспособност, лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.

При освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.

Когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя.

Осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване.

Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право да я декларират в срок една година от злополуката.

Декларацията може да бъде подадена по един от следните начини:

• по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), издаден от НОИ, чрез електронна административна услуга „Подаване на декларация за трудова злополука“;
• на хартиен носител в ТП на НОИ по седалище и адрес на управление на осигурителя/предприятието ползвател;
• чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на ТП на НОИ по седалище и адрес на управление на осигурителя/предприятието ползвател.

При деклариране на трудова злополука от пострадалият или неговите наследници се прилагат:

• декларация за трудова злополука, попълнена в четири екземпляра;
• писмени обяснения на пострадалия;

При възможност се прилагат и други документи:

• писмени сведения от свидетелите на злополуката и лицата оказали първа помощ. При липса на преки свидетели на злополуката – писмени сведения от лицата, които последно са разговаряли с пострадалия или последно са го видели непосредствено преди злополуката и/или лицата, които първи са открили пострадалия след злополуката;
• копие на документи, свързани с трудовата дейност на пострадалото лице – трудов договор, заповед за назначаване, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, присъствена книга и др.;
• копие на медицински документи, свързани с вида и степента на увреждането – епикризи, амбулаторни листове от извършени медицински прегледи, аутопсионен протокол, препис-извлечение от акт за смърт и др.;
• други документи в зависимост от случая – заповед за командироване, протокол за пътнотранспортно произшествие, удостоверение за наследници и др.

Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Разпореждането се връчва на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.

Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от получаването.

Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. То се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересованите страни.

Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение.

Съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при издаване на разпореждане за приемане на злополуката за трудова, пострадалият или неговите наследници имат право на:

• парично обезщетение за временна неработоспособност – изплаща се от първия ден на настъпването до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, а не както при общо заболяване – в размер 80 на сто;

• парично обезщетение при трудоустрояване – изплаща се за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

Дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

• лична пенсия за инвалидност – отпуска се за срока на инвалидността.

Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука не може да бъде по-малък от размера, изчислен като за пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За разлика от личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука може да се получава едновременно и с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По-голямата по размер пенсия се изплаща като първа в пълен размер, а втората в размер 50 на сто;

• наследствена пенсия за инвалидност – право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите;
• парична помощ за профилактика и рехабилитация – предоставя се еднократно в една календарна година и включва 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, средствата за нощувки и частична парична помощ за хранене;
• еднократна помощ при смърт.

Съгласно условията и реда, определени с Кодекса на труда (КТ), работодателят носи имуществена отговорност за претърпените от пострадалият или неговите наследници вреди, в резултат на трудовата злополука.

(чл. 200 КТ)

Съгласно условията и реда, определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" (НЗЗРСРТЗ), пострадалият или неговите наследници имат право на застрахователно обезщетение.

(чл. 9 НЗЗРСРТЗ)