- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата, работещи по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа и морските лица;
- държавните служители по Закона за държавния служител;
- съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
- военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи;
- членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията и членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията;
- управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
- лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, (с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО), както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
- кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
- самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите;
- съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, или на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, които се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство;
- морските лица, които са избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.
(чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 9 и чл. 4а, ал. 1 от КСО)
За придобиване право на парични обезщетения при отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) е необходимо да са изпълнени следните условия:
- към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство;
- да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Дванадесетмесечният осигурителен стаж може да е прекъснат или непрекъснат и не е задължително да е положен непосредствено преди излизането в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст или при един и същ работодател;
- да им е разрешен съответният вид отпуск;
- датата, от която се иска изплащане на обезщетението да не е преди 1 август 2022 г., тъй като разпоредбата на чл. 53ж от КСО е в сила от 1 август 2022 г.;
- датата, от която се иска изплащане на обезщетението да не е преди на навършване на 2-годишна възраст на детето и след навършване на 8-годишната му възраст;
- да не са ползвали отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 (т. е. отпуските при раждане на дете, отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, които бащата/осиновителят има право да ползва със съгласието на майката/осиновителката, както и отпуските при смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката). За определяне правото на лицата на нововъведения отпуск използваните периоди от изброените видове отпуски се отчитат общо да не надхвърлят 2 месеца;
- когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 за период, по-малък от 2 месеца, той има право на отпуск в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск (чл. 164в, ал 2).
(чл. 10 , чл. 53д, ал. 1 и ал. 2 и чл. 53ж от КСО и чл. 4 от НПОПДОО)
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се включва:
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
- времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално; времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
- времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
- времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
- времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. - до 90 работни дни);
- времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
(чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от КСО)
От 01.07.2025 г. парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Това се отнася за всички случаи, включително и за паричните обезщетения с начало преди тази дата.
(чл. 53ж, ал. 2, изречение второ от КСО)
Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
(чл. 115, ал. 2 от КСО)
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на основание чл. 53ж от КСО, приложение № 7а към НПОПДОО;
- удостоверение, приложение № 10 - от осигурителя (за осигурените лица) или приложение № 11 към НПОПДОО - за самоосигуряващите се лица;
- други специфични документи, в зависимост от конкретния случай, допълнително изискани от ТП на НОИ.
(чл. 4, т. 7, чл. 9 и чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО)
- паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) е в размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година
(чл. 53ж от КСО)
От осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (заявлението-декларация). От самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)
(чл. 53е от КСО, чл. 9, 11 и чл. 12 от НПОПДОО)
Удостоверенията, приложение № 10 и приложение № 11 се представят по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) на подателя.
Удостоверенията, приложение № 10 и приложение № 11 се представят чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ или чрез използване на програмен продукт разпространяван безплатно от НОИ или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните утвърдени със заповед на управителя на НОИ, с квалифициран електронен подпис на подателя. При получаване на удостоверенията НОИ изпраща на електронния адрес на представилия документите потребител, регистриран по реда на чл. 18, съобщение с достъп до съдържанието на приети и неприети документи съгласно приложение № 14.
(чл. 14, чл. 15 и чл. 21 от НПОПДОО)
Когато правоотношението или осигуряването на лицата е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя и когато трудовият им договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда) и са придобили право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст преди прекратяването или ликвидацията и необходимите документи не се представени в НОИ от осигурителя преди прекратяването и ликвидацията, лицата могат сами да представят необходимите документи.
Бащите (осиновителите) с прекратени правоотношения поради ликвидация или прекратяване на осигурителя, а от 15.04.2017 г. и когато трудовият договор е прекратен по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (служебно от инспекцията по труда) представят в ТП на НОИ:
- заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на основание чл. 53ж от КСО, приложение № 7а към НПОПДОО;
- заявление по образец, съгласно приложение № 15 към НПОПДОО – за изплащане на парични обезщетения при ликвидация или прекратяване на осигурителя или при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда;
- акт за прекратяване на правоотношението – за справка;
Заявленията и документите се подават от лицата по един от следните начини:
- на хартиен носител в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес, лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ – с достъп до лични данни, която е достъпна на сайта на НОИ чрез рубрика „Е-услуги и справки“/„Онлайн административни услуги на НОИ“/ Заявления, въпроси, сигнали и жалби / Форма за контакт с НОИ – с достъп до лични данни/избор на съответното ТП на НОИ, където са представени документите за изплащане на парично обезщетение;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ или НАП, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ)на Министерство на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ или НАП, чрез Единен портал за електронни услуги на НОИ/Каталог на услугите »/Рубрика „Административни услуги“/Заявления, въпроси, сигнали и жалби, искания за справки.
(чл. 24 от НПОПДОО)
Наследниците на починало правоимащо лице могат да подадат заявление-декларация по образец съгласно приложение № 18 за изплащане на неполучените от наследодателя им парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Заявлението декларация се подава от всеки от наследниците по един от следните начини:
- на хартиен носител в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес - лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс лице;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ, чрез Форма за контакт с НОИ – с достъп до лични данни, която е достъпна на сайта на НОИ чрез рубрика „Е-услуги и справки“/„Онлайн административни услуги на НОИ“/ Заявления, въпроси, сигнали и жалби / Форма за контакт с НОИ – с достъп до лични данни/избор на съответното ТП на НОИ, където са представени документите за изплащане на парично обезщетение;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ или НАП, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ)на Министерство на електронното управление като съобщение до профила на ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя;
- по електронен път, като се използват средства за електронна идентификация - КЕП или ПИК, издаден от НОИ или НАП, чрез Единен портал за електронни услуги на НОИ/Каталог на услугите »/Рубрика „Административни услуги“/Заявления, въпроси, сигнали и жалби, искания за справки.
Документите, издавани от общините/кметствата необходими за преценка на правото на парични обезщетения (в случая е необходимо удостоверение за наследници), се изискват служебно от ТП на НОИ. Общините/кметствата изпращат документите в ТП на НОИ в 14-дневен срок от получаване на искането. Размерът на неполученото парично обезщетение се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството.
(чл. 27 от НПОПДОО)
Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение или на Интернет страницата на Националния осигурителен институт за срок до 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. Липсващите и коригираните документи/данни се представят в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри.
(чл. 29 от НПОПДОО)
В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, включително и при промяна на платежната сметка за изплащането им, бащите (осиновителите) представят на осигурителите ново заявление-декларация, приложение № 7а към НПОПДОО и съответните доказателства към него. В срок до 3 работни дни от получаване на заявление-декларацията за промяна в обстоятелствата осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение, приложение № 10 с попълнен раздел ІІ “Удостоверявам следните промени в обстоятелствата” с данни относно промяната.
Самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение, приложение № 11 в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение.
(чл. 5, 10 и 13 от НПОПДОО)
Паричните обезщетения се изплащат от НОИ на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от постъпване на данните от удостоверение, приложение № 10 и удостоверение, приложение № 11. Паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в посочения срок за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – до 5 работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец – до 5 работни дни след изтичане срока на обезщетението. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични платежни сметки. Когато правоимащото лице пребивава в друга държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или която прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, обезщетението може да се преведе по посочена от лицето лична платежна сметка в държавата по пребиваване.
(чл. 39, ал. 1 и 2 и чл. 46 от НПОПДОО)
Ако бащата (осиновителят) няма право на парично обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ, в срок до 10 работни дни от представяне в НОИ на удостоверенията, приложение № 10 и удостоверение, приложение № 11 към НПОПДОО. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение.
Когато се установи, някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за спиране на производството по изплащане на обезщетението. Разпореждането за отказ и за спиране на производството се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.
(чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от НПОПДОО)