Размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, както и на останалите пенсии, свързани с трудова дейност, се изчислява въз основа на няколко компонента, като приносът на осигуреното лице в пенсионно-осигурителната система се проявява чрез два от тях – осигурителния стаж и осигурителния доход. Продължителността на положения и зачетен осигурителен стаж отразява времето на участие, а размерът на осигурителният доход – финансовия принос на лицето в солидарната система на държавното обществено осигуряване.
Нормативната база за изчисляването на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст е установена в разпоредбите на чл. 70 и чл. 70а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и в чл. 46-48 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Посочените разпоредби от КСО определят пенсионната формула, въз основа на която се изчислява размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както следва:
СОД(12м) х ИК х ОСтаж х % , където:
- „СОД(12м)“ е средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Средномесечният осигурителен доход се утвърждава и обявява от управителя на НОИ на основание чл. 37, ал. 5, т. 8 КСО, въз основа на методика, утвърдена от Надзорния съвет на НОИ;
- „ИК“ е индивидуалният коефициент, изчислен на базата на осигурителния доход на конкретното лице. Произведението на средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията и индивидуалния коефициент на лицето формира доходът, от който се изчислява пенсията (чл. 70, ал. 3 КСО);
- „ОСтаж х %“ е продължителността на осигурителния стаж на осигуреното лице, представен в години и месеци, умножен с нормативно определения процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент – за месеците осигурителен стаж, зачетени на лицето („тежест“ на осигурителния стаж).
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент:
1) 1,35 за всяка година осигурителен стаж и със съответната пропорционална част от този процент – за месеците осигурителен стаж без превръщане;
2) 1,2 за всяка година осигурителен стаж и със съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане по т. 1).
Посочените проценти, определящи тежестта на осигурителния стаж в пенсионната формула, са променяни законодателно през годините, както следва:
- 1 на сто - за пенсии, отпуснати с начална дата до 31.03.2009 г.,
- 1,1 на сто - за пенсии, отпуснати с началната дата от 01.04.2009 г. до 31.12.2016 г.,
- 1,126 на сто - за пенсии, отпуснати с началната дата от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.,
- 1,169 на сто - за пенсии, отпуснати с началната дата от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.,
- 1,2 на сто - за пенсии, отпуснати с началната дата от 01.01.2019 г. до 24.12.2021 г. включително.
Пропорционалните части от посочените проценти за съответния брой месеци са определени в чл. 20 от НПОС.
Инструментът на т. нар. „отложено пенсиониране“ цели осигурените лица да бъдат насърчени да останат по-дълго на пазара на труда преди да пристъпят към пенсиониране, като на времето, отработено от тях след пенсионна възраст, се дава по-висока тежест. Лицата, придобили право на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО), които продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, получават за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът 3 (за времето след 2006 г.), а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се определя за действителен осигурителен стаж без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО), се определя със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Минималните размери, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., са както следва:
- от 01.07.2024 г. – 580,57 лв.;
• от 01.07.2025 г. – 630,50 лв., след превалутиране - 322,37 евро; - от 01.01.2026 г. до 31.03.2026 г. - 322,37 евро.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при непълен осигурителен стаж (по чл. 68, ал. 3 от КСО), определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., е както следва:
- от 1 юли 2024 г. - 493,48 лв. (85 % от 580,57);
• от 1 юли 2025 г. - 535,93 лв. (85 % от 630,50), след превалутиране - 274,02 евро; - от 01.01.2026 г. до 31.03.2026 г. - 274,02 евро.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при специфични условия на труд (по чл. 68а, 69, 69а, 69б, 69в и 69г от КСО) не може да бъде по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО).
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, определен със съответните закони за бюджета на държавното обществено осигуряване, както и със Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., е:
- от 01.10.2022 г. до 31.12.2025 г. – 3400 лв., след превалутиране - 1738,40 евро;
- от 01.01.2026 г. до 31.03.2026 г. - 1738,40 евро.
Размерът на отпуснатите пенсии в намален размер (по чл. 68а от КСО) при т. нар. предсрочно пенсиониране се изчислява, като определеният действителен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му за отпускане на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО).
Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент се изчислява по различни методики в зависимост от началната дата на пенсията.
Когато пенсията се отпуска с начална дата до 31.12.2018 г. включително, индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
За изчисляване на индивидуалния коефициент до 31 декември 2018 г. се определят:
- съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период по-малък от 3 години, индивидуалният коефициент се изчислява от този доход;
- съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Това съотношение не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващото се лице се взима предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по т. 2.
Когато пенсията се отпуска с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето от 1 януари 2000 г. до пенсионирането.
От 1 януари 2019 г. от формулата за определяне размера на пенсията, при изчисляване на индивидуалния коефициент отпада доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето преди 1 януари 2000 г., с изключение на случаите, когато лицето има по-малко от 36 месеца осигурителен доход след тази дата. В случаите, когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид последния осигурителен доход на лицето преди 1 януари 2000 г. Ако доходът общо за целия осигурителен стаж е за период по-малък от 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния осигурителен доход.
За пенсиите с начална дата след 1 януари 2019 г. индивидуалният коефициент се определя, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време.
За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд (УПФ), индивидуалният им коефициент, определен при отпускане на пенсия до 31 декември 2018 г., се намалява със средно претеглен коефициент, представляващ съотношение между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
При пенсиониране след 31 декември 2018 г. индивидуалният коефициент на осигурените в УПФ се намалява, като осигурителният доход на лицето за всеки месец, през който то е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между: 1) размера на осигурителната вноска за УПФ и 2) размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
От 1 септември 2021 г. при намаляването на индивидуалния коефициент се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително. Освен тази вноска при намаляването на индивидуалният коефициент се вземат предвид и броят на месеците, през които лицето е осигурявано в УПФ, спрямо общата продължителност на осигурителния стаж на лицето.
Причината за намаляването на индивидуалния коефициент е, че когато едно лице е осигурено в УПФ, за това време за него постъпва вноска за пенсия с по-нисък размер във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). Това е така, защото осигурителната вноска е „разделена“ на две части за лицата, родени след 31.12.1959 г. и задължително осигурявани в УПФ. По-голямата част от вноската постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО, а другата част се внася в индивидуална партида на осигуреното в УПФ лице.
Индивидуалният коефициент не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване – това означава, че преди това то е поискало средствата от индивидуалната му партида в УПФ да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване. Промяната на осигуряването се извършва на основание чл. 4б, ал. 1 от КСО, като е необходимо на лицето да не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и да бъдат спазени предвидените в разпоредбата срокове преди навършване на изискуемата за него обща пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
При промяната на осигуряването натрупаните средства в индивидуалната партида в УПФ на лицето не се прехвърлят веднага към фондовете на ДОО, а първоначално постъпват в „Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система“ (т.н. „Сребърен фонд“). В бюджета на държавното обществено осигуряване постъпват само осигурителните вноски за лицето за времето след промяната на осигуряването - вече в пълен размер, т.е. увеличен с размера на вноската за УПФ. Едва след отпускане на пенсия по част първа от КСО, както и при смърт на лице, за което са прехвърлени средства от УПФ в „Сребърния фонд“, същите се прехвърлят от „Сребърния фонд“ към съответните фондове на ДОО.
Промяната на осигуряването по чл. 4б от КСО приравнява в осигурително отношение лицата, родени след 31.12.1959 г., с тези, които са задължително осигурени само в солидарната система на държавното обществено осигуряване и нямат участие в универсален пенсионен фонд.
Именно затова, когато при отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност (за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност), лицето е с променено осигуряване по чл. 4б от КСО, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният му коефициент, не се намалява, а размерът на пенсията му се определя, като се взема предвид целият осигурителен доход, от който се изчислява индивидуалния коефициент и върху който са внесени осигурителни вноски, като това води до по-висок индивидуален коефициент и съответно до по-висок действителен размер на така отпуснатата трудова пенсия.